Кратък исторически преглед

Каракачанското куче е една от най-старите породи кучета в Европа. Типичен молос. Създадено да охранява стадото и имота на стопанина си, то не се колебае да влезе в бой с вълк или мечка и да защити семейството му и него самия от всякаква опасност. Неговите предци започват да се формират още през III хилядолетие преди Христа. То е потомък на кучетата на траките, най-старото население по българските земи и прочути животновъди, описани от Херодот като най-големия народ след индийския. Съществена роля при оформянето на каракачанското куче са изиграли прабългарите, довеждайки своите кучета при преселението си от Памир и Хиндукуш.
Името си това куче дължи на каракачаните-пастири номади с тракийски произход, които са запазили благодарение на консервативните си животновъдни традиции някои от най-старите форми домашни животни в Европа - каракачанската овца, каракачанския кон и, разбира се, каракачанското куче. С това име то е описано в произведенията на някои от класиците в българската литература като Йордан Йовков, Георги Райчев и Йордан Радичков. За него пише и Петерс през 1938г. в немското киноложко списание. Първият изследовател на породата е д-р Тодор Гайтанджиев, който още през 70-те години предлага приемането на стандарта й.
Смелостта и чувството за собствено достойнство на каракачанското куче, съчетани с изключителната му вярност, го правят незаменим приятел и помощник.

 

Източник





{START_COUNTER}