Интересно, колко от хората по улиците се замислят за това, какво е да имаш куче, преди да бъдат привлечени от някое гальовно пале с влажни кафяви очи, което моли да заеме мястото си до камината? Със сигурност, малцина. затова ще се опитаме да изтъкнем спънките, които съществуват и следва да бъдат разгледани, преди да направите какъвто и да е опит да си вземете куче.
Най-напред, преди да си купите куче, преценете дали можете да си позволите да дадете дома, който този чудесен приятел на човека заслужава. С това не искаме да кажем, че трябва да сте заможни, за да гледате куче. Докато едно куче е правилно хранено и разхождано, то с готовност споделя и най-скромната обител на стопанина си. Дребното куче се нуждае от приблизително половин фунт месо дневно под някаква форма, също както и от кучешки бисквити или типов хляб, в зависимост от апетита му. В някои домакинства кучето не струва нищо, тъй като има достатъчно остатъци от трапезата, за да получава то подходяща и балансирана диета, но това са по-скоро изключения, отколкото правило.
Също така, човек трябва да бъде подготвен да отделя известна сума за спрейове и пудри против бълхи, също както и за сапуни за къпане на кучето. Никое куче, което се гледа в къща, не би трябвало да минава без баня или сухо почистване по-малко от веднъж месечно. Много хора казват: "Само как миришат кучетата! Никога не бихме ги гледали в къщата!" Ако едно куче мирише, то това е вина на стопанина. Човек няма да държи децата си немити и да очаква да са все така приятна компания, и все пак в някои домакинства се очаква кучето да се поддържа чисто без никаква външна помощ.
замисляли ли сте се колко често кучето потапя муцуната си в сос, мляко, месо или риба, и че част от всичко това неизбежно полепва по устните му. И все пак, колко хора мият муцуните на кучетата си от време на време?
колкото и чисто да поддържате кучето си обаче, то със сигурност ще хваща паразити, ако го разхождате сред природата. къпането помага и за сваляне на старата козина, а търкането за разпенване на шампоана тонизира кожата.
Друго често срещано оплакване е: "кучето ми има лош дъх. " Разбира се, че това е възможно, освен ако не внимавате кучето ви да приема правилна храна, храносмилането му да е в добро състояние, и зъбите му да са чисти. когато човек отвори устата на някои кучета, той може да се шокира от състоянието на зъбите им. Известно е, че болести като ганата водят до лош цвят на зъбите, но много от наслагванията могат да бъдат премахнати, ако, докато боледува кучето, зъбите му се почистват с парче плат, натопено в сол или паста за зъби.
Веднага си представяме възгласите: "кучето ми няма да ми даде да отворя устата му и да направя това! То ще ме ухапе!" Нашият отговор би бил: "защо не сте обучили кучето си по-добре? А какво ще стане, ако искате да му дадете лекарство?" Сигурно би се създала ужасна суетня, ще има много ръмжене, вероятно лекарството ще се разлее по дрехите на стопанина, докато кучето се изскубва, и ще има още повече търкане между него и стопанина. От ранна възраст кучетата трябва да бъдат научени да стоят спокойно, докато човек преглежда устата и търка зъбите им. Ако се налага да се даде лекарство, на кучето трябва да се каже: "Ела за лекарството си". И така, въпреки факта, че лекарството е гадно, то трябва да се научи да го приема без хапане или боричкане.
С течните лекарства е лесно, тъй като отстрани на устата на кучето има удобен "джоб" течността може да се сипе там, главата на кучето внимателно се накланя, и готово. Но хапчетата са друга работа. При едно гладно куче, което излапва храната си, е лесно хапчето да се постави в парченце месо. Така то бива поето, без кучето да разбере. Но при едно болно куче, което така или иначе не желае да яде, човек трябва да е запознат с правилната процедура. Винаги отваряйте устата на кучето и слагайте хапчето точно отзад на езика. кучето ще раздвижи езика си назад напред, за да върне хапчето, но ако леко наклоните главата му, хапчето отива навътре. В никакъв случай не бива да набутвате хапчето в гърлото, защото някой ден може да го вкарате в трахеята и да задушите кучето си.
Ако ветеринарният лекар иска да постави инжекция, най-безопасното нещо, в случай, че има вероятност кучето да се обърне и ухапе или вас, или ветеринаря, е да вържете около устата му носна кърпичка. След това седнете на диван или на пода, накарайте кучето да легне с глава в скута ви и го прегърнете през брата. Така кучето няма да вижда какво става и всичко ще свърши, преди то да има време да възнегодува. Настройката на стопанина към такива действия е много важна, тъй като кучето веднага улавя нервните му реакции. Хората, които стават бели като платно, ако на кучето им трябва да бъде направена манипулация, не бива да го държат, за да помогат на Ветеринарния лекар. кучето усеща нервността им и светкавично се ужасява. Някой не така чувствителен член на семейството трябва да помогне. Разбира се, гореизложените съвети не се отнасят за някое мъничко куче в тези случаи човек може да го удържи за една инжекция, като главата му е обърната настрани от лекаря.
Едно от най-трудните неща за преодоляване при кучетата е страхът. Ето защо трябва да правим всичко по силите си да предотвратяваме каквото и да е, което би оставило спомен за страх. Не разрешавайте на никого да се навежда и гали кучето ви, докато то спи. То може да се събуди стреснато и да ухапе без да мисли, а вие ще го нагълчите и така кучето ви ще има още един проблем за преодоляване.
Пред последните няколко години около кучетата се раздухва кампания на омразата. Тя е подклаждана от медиите и е довела до това, родители да се безпокоят за рисковете, свързани с отглеждането на куче по отношение на здравето и хигиената на семейството и дома. Това е напълно преувеличено. Няма абсолютно никакви рискове, ако се взимат предпазни мерки кучето да бъде без паразити.
Целият проблем се свежда до Toxocara canis, но тя се предава на човек, само ако той погълне яйцата на глиста, които остават в изпражненията по земята. Така тя може да бъде предадена на децата и да предизвика ослепяване с едното око. Но вероятността това да се случи са нищожно малки, ако се взимат разумни предпазни мерки и децата са научени да мият ръцете си преди ядене.
В една лаборатория не е възможно да се установи разликата между Toxocara canis от котка и Toxocara canis от куче. както кучетата, така и котките се облекчават на земята и зариват изпражненията си, така че децата, които си играят на пясъчници, лесно може да се натъкнат на фекалии от котка и да се инфектират, ако поставят ръцете си близо до устата. Едва ли много деца биха лапнали изцапаните си с изпражнения пръсти. защитата е всички кучета и котки да бъдат обезпаразитявани вътрешно веднъж или два пъти годишно, а всички бездомни животни да бъдат събрани в приюти така страхът от Toxocara canis би изчезнал напълно. Този страх силно се преувеличава от хора, които вероятно ненавиждат кучетата и подклаждат прекалени опасения у стопаните на кучета за необходимостта да бъде осигурена безопасността на децата и всички останали. Този случай никога не е представлявал огромен риск, а отговорът е в това, да си разумен стопанин.
Така или иначе, хората проявяват силни реакции към кучетата и мисля, че това е разбираемо. Съвсем правилно е да се твърди, че напоследък не можеш да се разхождаш по тротоарите, тъй като стопаните не възпитават кучетата си правилно. Но отново, разбира се, не можете да хвърлите цялата вина единствено върху кучетата да не забравяме безразличните им стопани, които не уважават обществото и чистотата.
Ако гледате куче, вие му дължите грижи и любов. Трябва да го гледате при болест и в добро здраве и трябва да се грижите то да не навреди никому. кучето е ваша отговорност и ако не можете да я поемете във всичките й аспекти, то вие не трябва да ставате стопанин на куче.

Източник