Поведение

       Кавказката овчарка е една от най-ИНТЕЛИГЕНТНИТЕ породи, селекционирана векове наред за работа БЕЗ присъствието на човек. Тоест, овчарите изкарват стадото и кавказците, лягат под... каквото там подходящо сенчесто растение си намерят и оставят кучетата на самотек. В повечето случаи И ДО ДНЕС аборигенните средноазиатки и кавказци живеят в полудиво състояние.
Само трябва да се има предвид, че "овчарски" инстинкт - т.е. да търчи и да събира стадото - при тези кучета почти не се наблюдава. Тяхната вековна задача е ДА ПАЗЯТ ЖИВОТНИТЕ ОТ ХИЩНИЦИ И КРАДЦИ. В този смисъл за понятията на европееца Кавказците не са "овчарски" кучета, те просто ходят със стадото и го охраняват. Човекът няма как да им каже "ехо, ей-там има вълк... иди го изяж...", те самостоятелно трябва да го забележат и да реагират адекватно.
Поради този начин на съществуване, кавказката овчарка (пък и средноазиатът, с когото са близки роднини) е развила специфичен характер и начин на мислене.
ПЪРВО: Кавказецът има силен стремеж за лидерство и той е основен движещ мотив. Кучето ВИНАГИ се бори да стане водач на глутницата, било кучешка или човешка (слабите и податливите просто не са оцелявали в света на степните овчари).
ВТОРО: Кучето има заложена агресивност и охранителни инстинкти, които се проявяват (приблизително) на около едногодишна възраст, когато характерът на бебе-мечо рязко се променя и той започва едва ли не "от тази нощ" да охранява къщата, стопаните и прочие. Не е НЕОБХОДИМО този инстинкт да бъде допълнително стимулиран - той ще се прояви - но е ЖИЗНЕНО ВАЖНО кучето да бъде обучавано адекватно, за да може агресията му да бъде овладяна и човекът да го ръководи: с други думи, да може да го СПРЕ навреме.
ТРЕТО: Кучето е невероятно умно и самостоятелно. Което, от една страна, създава ужасно много проблеми за обучението му и незапознат с породата човек може да го сметне за "идиот", а, от друга страна, може да доведе до проблеми и в поведението.
С други думи: кавказецът се обучава ЛЕСНО и възприема СВЕТКАВИЧНО. Да го накарате да изпълни упражнение, което прекрасно знае е вече съвсем друг въпрос. Седмици наред може да стои и да гледа тъпо и въпросително при подаването на вече ясна му команда, докато накрая реши, че "от мен да мине, ще започна да го правя" и изпълнява същата команда като по часовник. НЕ ЗАБРАВЯТ веднъж наученото - дори и след години без припомняне, ще изпълнят подадената команда така чисто и правилно, както са го правили и преди.
Но: Кавказецът е самостоятелен и САМ ВЗИМА решения кога нещо е опасно за стопанина му (например). Както си върви кротко и спокойно, може да се нахвърли на някой минувач, ако прецени, че представлява опасност. А преценката му не винаги е вярна...
На един американски форум бях чела история за кавказец, който буквално откачал по време на гръмотевични бури: инстинктът и разумът му повеляват да защити къщата и да се хвърли в бой... а реалността подсказва, че НЯМА ОТ КОГО да защити дома си...
--
Казано накратко, малкото очарователно мече трябва да се възпитава сериозно и упорито - по-упорито, отколкото мечето е всъщност - и АБСОЛЮТНО НИКОГА да не му се позволи да вземе връх в семейната глутница. С твърда ръка и подходящ стопанин, кавказчето ще порастне в също толкова очарователно, безопасно за околните животно, което е спокойно, послушно и няма поведенчески проблеми. При неподходящ стопанин и незапознат с особеностите на породата треньор, ще се получи или свръх-агресивно, или просто непослушно куче. А къде ходи 60-70 кг. слон? Отговорът е: където си поиска.... super
НА ПРАКТИКА идеалното поведение на кавказката овчарка е следното: в рамките на охраняемата територия (двор, апартамент), кучето е опасно, агресивно и се нахвърля често и без предупреждение върху всякакви нашественици. Извън охраняемата територия е АБСОЛЮТНО БЕЗОПАСНО, не реагира на "нашествениците" наоколо. Е, не винаги се получава чак толкова "идеално" куче, но при правилно възпитание...
Ще дам и един пример от собствената си практика. Вахан живееше вързан с метално въже пред входната ми врата. С мой познат заведохме него и Гарабед на изложба. Познатият ми с удоволствие взе повода на Вахан и, при все, че кучето беше на 2 г., по време на цялата изложба не е имало нито един проблем - нито агресия към някого, нито към друго куче. Прибрахме се. Дойде време Вахан да се върне на "поста".
- Отдръпни се, връзвам го - казах аз.
- Няма проблем, приятелчета сме! - самоуверено заяви познатият ми.
В момента, в който карабинката на въжето щракна на нашийника на кучето, Вахан се хвърли яростно към същия човек, който до тогава го беше държал за каишката и половин ден го беше разхождал насам-натам без намордник. ТОВА е "правилното поведение" на кавказеца.



{START_COUNTER}