ПРИНЦИП НА РАЗВЪЖДАНЕ
Ако сериозно ще се захващате с развъждане на кучета, трябва да четете книги, написани специално по тази тема. Трябва да посещавате изложби, да изучавате наследствеността, развъждането за определени качества, лайнбридинга и инбридинга.
Най-напред трябва да разберете към какво точно се стремите. Хората си въобразяват, че ако си купят кучка с родословие, подпечатано с "Шампион" с червено мастило, то те със сигурност имат идеална майка, с която да започнат развъждането. Всичко, което трябва да направят, е да открият също толкова чудесен баща, в чието родословие също пише с червено "Шампион", и така създадените кученца ще бъдат идеални. колко погрешно!
За да се получи перфектното кученце, да не говорим за перфектно семейство кученца, понякога на опитните развъждачи трябва цял един живот опити и грешки. Едва ли това може да бъде постигнато при първия опит.
знаем старата поговорка "крушката не пада по-далеч от дървото", но онова, което може и да не знаем, е какви характеристики от предишни поколения са се предали на майката и бащата. Такива характеристики може и да не са забележими у бъдещите родители, и все пак чифтосването да доведе до нещо, твърде различно от очакванията ни. Човек може да докаже до какво ще доведе конкретното чифтосване само след като се родят малките кученца.
Винаги помнете, че и майката, и бащата имат еднакво влияние върху малките и затова може да е несправедливо да обвинявате бащата за недостатъците на поколението. Изберете кучката точно толкова внимателно, колкото избирате бащата, и не забравяйте за темперамента им. Това е изключително важно. защото, колкото и да са качествени кученцата, ако те са нервни или свирепи, то няма да са добре приети нито като домашни любимци. нито за участие в изложби.
И двете страни трябва да бъдат избрани поради най-големия брои желани качества у всяка от тях и поради способността им да предават тези качества върху потомството. затова, ако е възможно, вижте кученца, на които мъжкият е ставал баща, и си отбележете добрите или лоши моменти. Има тенденция чифтосването на две животни с еднакви добри или лоши страни да фиксира тези страни. В случая с лошите, то те почти със сигурност ще бъдат предадени по-нататък от потомството, когато то, на свой ред, се размножава.
Това ни довежда до темата за инбридинга. което, разбира се, представлява близкородствено чифтосване на кучета и се извършва с надеждата да бъдат предадени определени положителни качества на тези кучета върху потомството им. Лайнбридинг означава да избереш кучета от един и същи произход, които да бъдат кръстосани със същата цел да се концентрират белези от двете страни, които харесвате особено много у породата.
Много може да се напише за двата метода. Най-опасно е да се забъркате с инбридинга поради факта, че и двете кучета на практика имат o едни и същи предци и отново можете да откриете, че са се фиксирали не само добрите страни, които сте се надявали да се прехвърлят на рожбите, но също така и някои от недостатъците. Често се получава така, когато чифтосването е организирано повече на база проучване на родословието, отколкото на самите кучета, които ще бъдат кръстосани. Никое куче с каквато и да е лоша черта не бива изобщо да бъде кръстосвано с друго, носещо същата черта.
Инбридингът фиксира характеристиките и при една разумна селекция може да се получи великолепно потомство, макар и често това усъвършенствуване да се забелязва само при едно или две от всички кученца в семейството. Инбридингът не е стопроцентов метод да получите всичко, което искате, у всички кученца той далеч не е това. Но той е най-краткият известен път към предаване на семейните прилики върху семействата кученца, които развъждате. за съжаление той често води до влошаване на физиката, ръста и нрава и колкото може да спечелите, толкова може и да загубите.
Близкороственото чифтосване не е неестествено явление. Преди, когато кучетата били диви и живеели на глутници, най-силният мъжки бил баща на всички кученца в глутницата, а това, разбира се, водело до интензивен инбридинг. Онова, което сме склонни да забравяме, е, че в онези времена оцеляването на най-силните е било правило и хилавите екземпляри така и не оживявали. В днешните дни на специализирано развъждане на кучета, когато кученцата означават пари, дори и най-слабото от семейството може да бъде изкуствено изхранено на ръка, което, разбира се, е много лошо за рода.
Не винаги инбридингът е вреден или пък със сигурност кара вида да губи от силата си или води до лош характер. Такива недостатъци се получават и при чифтосване на напълно несвързани животни. Освен това е много по-вероятно човек да се досети какъв ще е резултатът при инбридинга, отколкото при безразборното развъждане от непознат, чужд баща.
Ако при инбридинга една и съща физическа слабост се проявява по линия и на двамата бъдещи родители, то, без съмнение, този недостатък по ужасяващ начин ще се предаде и на потомството. Ако обаче развъждащият не забравя да прави инбридинга разумно, като избира само силни и плодовити родители, отхвърляйки всички признаци на някакъв недостатък, то на така създадените кученца неизличимо ще бъдат предадени желаните добри качества.
Лайнбридингът е един различен процес и някои от най-добрите кучета в света дължат красотата, темперамента и енергичността си на лайнбридинга, осъществяван поколения наред. Разбира се, той се извършва главно на базата на родословието, също както и селекцията, но конкретното качество, което желаете, не се предава толкова бързо на потомството, колкото при инбридинга.

Източник